В града нямаше човек с повече власт и богатство от Александър фон Хаген. Той беше човек, когото всеки познаваше и почти всички се страхуваха от него, защото влиянието му достигаше до най-високите политически кръгове. Фон Хаген беше известен с презрението си към по-слабите и носеше богатството си като броня.
Тази специална вечер той организира най-бляскавата гала на годината в своята вила, за да отпразнува последния си бизнес триумф, докато навън студът на нощта здраво държеше улиците.
Точно пред тежките порти на имота му клечеше малко бездомно момче на име Лео. Той носеше само тънко, скъсано яке и отчаяно се опитваше да се стопли около вентилационните шахти на вилата.
Когато луксозните лимузини пристигаха и гостите слизаха в скъпите си палта, Лео се осмели за миг да погледне през процепа на вратата, воден от глада и надеждата за малко човечност. Но веднага бе забелязан.
Александър фон Хаген видя момчето и вместо да прояви съчувствие, го обзе гняв от присъствието на този „позор“ на собствеността му. Пред очите на високопоставените си гости той грубо хвана Лео за ръката и искаше да го изгони, като направи подигравателни забележки за стойността на човек без пари.
Той се смееше гръмогласно и обясняваше на присъстващите, че хора като Лео съществуват само за да подчертаят блясъка му. Последвалата тишина обаче не бе изпълнена с възхищение, а с неприятно уплашване.
Но Лео не сведе глава; той извади малка, намачкана снимка от джоба си, която винаги носеше със себе си. Той я държеше пред лицето на могъщия човек и прошепна думи, които можеха да чуят само околните, но които удариха като бомба. В този момент изражението на фон Хаген се промени от арогантно превъзходство до чист, гол страх.
Снимката показваше сцена от миналото на милионера, която той се опитваше да скрие с всичките си пари години наред – тайна, която доказваше, че цялата му империя е изградена на една голяма лъжа.
Гостите започнаха да шушукат, когато видяха реакцията на домакина си, който изведнъж трепереше и не можеше да издаде нито звук.
Момчето, което само преди миг той беше третирал като отпадък, сега държеше съдбата на най-влиятелния човек в града в малките си, мръсни ръце.
Това беше нощта, в която маската на Александър фон Хаген окончателно се разпадна. Без да каже нито дума повече, Лео се обърна и изчезна в тъмнината, докато богаташът сред своя лукс изглеждаше толкова самотен и жалък, колкото никога преди.
