Всяка секунда, прекарана в тази ледена, солена пропаст, сякаш се разтягаше в безкрайност, парализирайки сетивата, а нейните бурни, инстинктивни движения на краката, отчаяно борещи се да се задържат на повърхността на пенливите вълни, незабавно привлякоха вниманието на хищника, който от милиони години доминира в тези дълбини като неоспорим и безжалостен крал на хранителната верига.
Напрежението достигна абсолютния си връх, когато от пенливата, почти черна повърхност на водата се издигна могъща, триъгълна и назъбена гръбна перка, която започна да реже вълните с ужасяваща, почти механична прецизност и огромна скорост, не оставяйки на никой от страничните наблюдатели най-малката илюзия за кръвожадните и окончателни намерения на този морски звяр.
Когато огромната, измерваща няколко метра бяла акула се приближи почти на една ръка разстояние, грубо нарушавайки интимната зона на безопасност на уплашената плувкиня, във влажния и тежък въздух се понесе пронизителен вик на чисто, животинско ужас, който се смесваше с оглушителния шум на могъщите вълни, удрящи в стоманения, черен борд на кораба.
Издигнатото, сиво и невероятно масивно тяло на хищника в един момент почти се отърка в нейното слабо, беззащитно тяло, а отворената, гигантска челюст, пълна до краен предел с редове остри като бръснач, триъгълни зъби, беше вече напълно готова да нанесе окончателния, смачкващ удар, който за миг щеше да сложи край на тази неравна борба между човека и природата.
На палубата на огромния, стоманен изследователски кораб избухна неописуема паника, а обърканият екипаж в отчаян, хаотичен бързина хвърляше към жената дебела, въжена стълба за спасение, докато мощният корпус на съда се люлееше опасно на развълнуваното море под въздействието на разрушителните морски течения.
В последния възможен момент, когато акулата направи своята финална, решителна атака, издигайки могъщата си глава над водата, жената с последни, едва тлеещи сили и надчовешко усилие на волята се хвана за мокрите, въжени стъпала, усещайки не само студения, пронизващ дъх на морския бриз на открития си гръб, но и разрушителната, вибрираща енергия на хищника, намиращ се само на сантиметри под краката ѝ.
Всеки следващ сантиметър от трудното изкачване по вертикалната стена на корпуса беше драматична борба за всеки следващ дъх, а ръцете ѝ, здраво и болезнено стиснати върху дебелите въжета, трепереха от емоции толкова силни и парализиращи, че те надминават всякакво рационално описание или човешко разбиране.
Когато най-накрая силните, безопасни ръце на членовете на екипажа я изтеглиха зад бариерата на сухата палуба, на далечния, замъглен хоризонт, в кървавите лъчи на залязващото слънце, се виждаха само спокойно отплуващите перки, които в пълна тишина напомняха колко безкрайно крехка, мимолетна и незначителна е границата между живота и смъртта в безмилостното, вечно гладно кралство на океана.
