Когато ковчегът, изработен от тъмно, полирано дърво и покрит със смарагдова тъкан, лежеше на катафалката, никой не предполагаше, че този тържествен миг ще бъде брутално прекъснат от събитие, което завинаги ще остане в паметта на свидетелите. Внезапно, сред абсолютната тишина, която до този момент беше нарушавана само от шума на дъжда, се разнесоха отчаян вик и звуци от бързи стъпки, удрящи се в напоената с вода трева.
За учудване на всички присъстващи, по алеята на гробището, между редовете вековни надгробни плочи, се появи фигура, изглеждаща като явление от друг свят – жена в пълна, ослепителна сватбена рокля. Бялото на нейната рокля беше толкова интензивно, че почти заслепяваше очите на фона на всеобщата, траурна чернота на костюмите и палтата.
Нейната рокля, изработена от най-фина дантела, беше абсолютно промокнала, тежка от дъжд и мръсна от кал, а дългите, тъмни коси прилепваха към лицето й, изкривено от непредставимо, почти свръхчовешко страдание. Преди някой да успее да реагира или дори да промълви дума на възражение, непознатата булка с устрем се хвърли към ковчега, падайки на колене в жест на пълно падение и безсилие.
Нейните пръсти се забиха в капака, сякаш се опитваше с нокти да се пробие вътре, за да докосне още веднъж човека, който е отишъл завинаги. Риданията, които излизаха от гърдите й, бяха толкова дълбоки и пронизителни, че предизвикаха тръпки на ужас у мнозина от присъстващите.
Семейството на покойния, включително възрастна жена с аристократични черти на лицето и безупречно сиви коси, застина в удивление, неспособно да разбере коя е тази отчаяна жена, която се осмелила да наруши сакралността на погребението. Въпросът на старейшината на рода: „Коя си ти, скъпа моя?“, прозвуча изключително силно, носейки със себе си смес от объркване, гняв и скрит страх от това, което тази жена може да разкрие.
Но булката не даде отговор – вместо това, след кратък миг на драматично напрежение, тя се затича да избяга, изчезвайки в гъстата мъгла, обгръщаща некропола. Един от мъжете, очевидно най-потресен от този инцидент, извика отчаяно „Чакай!“ и се впусна в преследване през лабиринта на гробовете, пързаляйки се по мократа трева.
Останалите скърбящи стояха в дъжда, гледайки към празното пространство, където само допреди миг бялата рокля светеше като обвинение, хвърлено направо в лицето на събраната фамилия, оставяйки след себе си аура на скандал и мистерия, която вече не може да бъде заглушена.
