На брега на река, която по това време на годината по-скоро приличаше на течно затвор от лед и студен мрак, атмосферата беше наситена с неизказани емоции.
Въздухът, остър като бръснач, режеше лицата на събралите се спасители, а всеки дъх излизаше от белите им дробове под формата на гъсти облаци пара.
Зимата тази година не познаваше милост, а течението на реката, носещо със себе си остри като ножове ледени късове, изглеждаше като да се подиграва на човешките усилия.
След много часове убийствена работа, в която всеки мускул отказваше да се подчинява, а пръстите на ръцете губеха усещане въпреки специалните ръкавици, бе взето най-трудното решение – край на акцията.
